Архив Театрални празници „Невена Коканова" - 2014 г.

13-06-2014

 

Разглеждайки афиша на тазгодишните Театрални празници не може да не ни направи впечатление общата проблематика, върху която спектаклите фокусират вниманието си. И при положение, че организаторите не са търсили някакво тематично обединяващо звено, остава да се запитаме това една добра посока ли е в развитието на българския театър ли е или случайност... Става въпрос за вниманието, което всички отделят на кризата на ценности в обществото ни, отворила широко врати за възможността да бъдем манипулирани все повече и повече.

Анализирайки „Ревизор” режисьорът проф. Пламен Марков отбелязва, че прави своя прочит в атмосфера на „дефицит на морал” в обществото ни. Иван Радоев, авторът на „Човекоядката” отбелязва, че „Вината да бъдеш манипулиран е не по-малка от вината да манипулираш другите” . В тъжната и смешна притча на Нийл Саймън – „Глупаци”, авторът ни представя едно „мистично” общество в което се оказва, че е много удобно да живееш под „проклятието”- да си глупав! В спектакъла на Георги Мамалев обикновения човек превърта като луд каналите на новините, искайки някой да му вмени отговора на жизненоважния въпрос – „Какво става?”. За постановката си „Да разлаем кучетата” на ТБА Иван Урумов казва, че тя е своеобразен протест против унифицирането и обезличаването на обществата, защото така са лесноманипулируеми и защото „човекът е създаден да бъде различен и уникален”. В „Мъртвешки танц” по думите на проф. Маргарита Младенова любовта присъства само заедно с омразата. А заключението й, че човекът е много по-подвластен на низкото, отколкото на високото и е по-склонен да живее в разрушението, отколкото в съзиданието е своеобразно обобщение на всичко казано дотук!

Този кратък поглед върху тазгодишния афиш в никакъв случай не претендира за изчерпателност и едва ли е радостен повод за дискусии за ценностната ни система. Съдейки по него обаче можем да кажем, че добрите спектакли в българския театър се занимават все повече и повече с истинските проблеми на обществото ни, че зрителят ги оценява по достойнство и че кичът и чалгата в любимото ни изкуство все по-рядко са средство за привличането на публиката!