Яна Бобева – късметът е трудна роля и страхотен режисьор

28-11-2016

Яна Бобева е млада актриса, която вече има своя сериозен опит зад гърба си. В Ямболския театър пристигна преди две години, но паралелно показва своя талант и в представления на Младежки театър „Николай Бинев“, Народен театър „Иван Вазов“, ДТ „Стефан Киров“ Сливен, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Театър Българска Армия, Театър „Възраждане“, Театрална работилница „Сфумато“. Запомнящи се роли в CV-то на Яна са на Силвия в „Бурунданга“, на Жената в „Различният“, на Жената във „Всяка сряда от пет до седем“. Очакваме съвсем скоро Яна Бобева и в ролята на мисис Чивли в премиерното представление на Драматичен театър „Невена Коканова“ – „Идеалният съпруг“.

– Комфортно ли се чувстваш на ямболска сцена?

– Да! Екипът на театъра е прекрасен и те предразполага да се чувстваш комфортно. Ямболската публика също е страхотна, винаги ни посреща много топло, а това е важно.

–  Ти си млад човек, а вече имаш толкова роли. Това признание за талант ли е или късмет?

– Мисля, че нито едното, нито другото са гаранция за успех. Не може да се разчита само на талант, за да направиш една роля. Да, той е една чудесна предпоставка, но ако човек разчита само на него, няма как да се развива. Трябва и много труд. А по отношение на късмета, иска ми се да вярвам, че ролите, които съм получила, са резултат на добре свършената ми работа, а не на късмет. Ако има доза късмет, той е в това, че съм срещнала хора, които да повярват в мен и да ми дадат шанс.

– От Ямбол по своя творчески път са тръгнали не една и две актриси, които са станали любимки на публиката, като най- ярката звезда е Невена Коканова. Усещаш ли покровителството й над вас актьорите?

– Да, един актъор винаги трябва да си дава сметка за отговорността, която носи към предишните поколения. Всеки от нас върви по своя собствен професионален път, но е хубаво да спомняме за големите актъори и да се учим от тях.

–   Разкажи ни нещо за новото си превъплащение в „Идеалният съпруг“.

– Ролята ми е изключително интересна и е голямо предизвикателство. Още първия път, когато прочетох пиесата, се влюбих в тази героиня. Отново ще се върна на късмета- ето това е късмет- трудна роля и страхотен режисъор, от който може много да се научи. И оттук започва работата. Няма да изпадам в подробности от сюжета, всеки, който е любопитен, може да заповяда на премиерата на 15 декември.

–  Имаш ли мечтата роля, която да изиграеш и коя е тя?

– За мен всяка следваща роля е мечта. Спецификата на работата ни е такава, че във всяка роля оставяш голяма част от себе си и не можеш да останеш безучастен към нея. Всяка роля съдържа в себе си потенциала да бъде мечтаната, ако вложиш достатъчно труд и мисъл в репетициите. Все пак има две роли, за които се надявам, че някой ден ще ми се отдаде възможността да преживея- Алис в „Мъртвешки танц“ от Стриндберг и Сара в „Прах при прахта“ от Пинтър.

– На какво те научиха ролите, които вече си изиграла? Съвсем наскоро влезе и в още един спектакъл на ямболския театър „Всяка сряда от пет до седем“.

– „Всяка сряда от пет до седем“ беше предизвикателство, защото за първи път влизам във вече готово представление без да съм била част от репетиционния период. Благодарна съм на колегите, които много ми помогнаха бързо да стана част от спектакъла.

А от другите роли съм научила неизброимо много неща. При всяка роля, всяка среща с нов текст, нов режисъор, нови актъори се учиш и това е хубавото. Човек никога не трябва да си мисли, че знае и може всичко, защото тогава започва да върви назад. Все още не съм се научила на търпение, иска ми се всичко да става сега и веднага, но работя по въпроса.

 

– Разкажи ни нещо за себе си.

- О, не мисля, че има нещо интересно за казване. В живота съм доста скучен човек, дори не мога да разкажа виц като хората. Предпочитам да говоря от сцената, там казвам нещата, които са важни за мен.

Успех!

Краси Харутюнян