Млади театрални дарования – Мария Панайотова

14-11-2016

Мария Панайотова, за приятелите – Марца, е едно от новите попълнения на актьорския състав на Ямболския драматичен театър. Марца е позната на театралната публика в Ямбол и с участието си, още докато е била ученичка, в няколко постановки на театъра. Днес Мария Панайотова е млада и обещаваща актриса, която направи своя дебют на професионална сцена в спектакъла „Опечалена фамилия“ от Бранислав Нушич на Драматичен театър „Невена Коканова“.

1.Как се чувстваш на родната сцена, Мария?

– Чувствам се на мястото си. Вярвам, че преди голяма промяна, важно решение или дълъг път е добре да се върнеш към началната точка, от която си тръгнал, към дома, най-вече към самия себе си. Тогава можеш да направиш реална равносметка за постигнатото до тук и така правилната посока идва естествено, от само себе си. Възнамерявам да вървя още дълго по пътя на театъра, а сцената на ДТ „Невена Коканова“ е моят театрален дом, така че съм благодарна за възможността да се върна в него. Огромна вина за това усещане носи екипът на театъра. Бях посрещната с топлината и обичта, с която семейството те посреща след дълго отсъствие. За което благодаря на всеки един от тях.

2.Помага или те задължава повече ямболския въздух, очите на съгражданите ни, вперени в теб, когато си на сцената?

– Ще излъжа, ако кажа, че в началото на репетициите не усещах известна доза притеснение от това, което предстои, напрежение, заради отговорността, която нося, именно пред тези познати погледи, вперени в мен. По-късно дойде осъзнаването, че подобна отговорност и чувство за дълг трябва да присъства винаги, когато съм на сцена. Актьорът е само средство за връзка между изкуството и човека долу в публиката. Твой познат или не, този човек заслужава винаги да дадеш най-доброто от себе си. Иначе магията не би могла да се случи. А обичта, която усещам от ямболската публика, е само в мой плюс. Тя е, така да се каже, само за „лично ползване“.

3.Веднага след премиерата на „Опечалена фамилия“, започна репетиции по новата пиеса на Ямболския театър – „Идеалният съпруг“ на Оскар Уайлд. Натоварва ли те този ритъм или те амбицира?

–  Амбицира. Определено. Възхищавам се, че театърът ни успява да живее в ритъма на театрите от по-големите градове в България, да поддържа необходимото професионално ниво в много аспекти – качество на постановките, брой премиери на сезон, гостуващи представления или гастроли по градове в страната. Да не забравяме и работата с млади актьори, което като новозавършила актриса, смея да твърдя, е рядко срещана практика.

4.Разкажи ни нещо за ролята, за работата по нея и кога можем да очакваме премиерата на „Идеалният съпруг“?

– Премиера очаквайте към средата на декември. За ролята обаче е рано да говоря. Момичето, което предстои да изиграя, е доста различно от мен и все още сме в процес на опознаване една на друга.  Виж, за работата мога да говоря много, но не смятам да отегчавам читателите с дълги трактати относно репетиционния процес и театралните тънкости – това, в крайна сметка, са тайни от кухнята, които не ги засягат и само биха отнели от чара на магията. Ще кажа само, че работата никак не е лека, но за сметка на това ми донесе (и продължава да ми носи с всяка следваща репетиция) много нови познания за професията, за театралната материя, а смея да твърдя и за живота. Все пак Оскар Уайлд не е случаен автор, умее да провокира подобен тип душевни терзания и въпроси, дори с комедиите си, а режисьорът – Тодор Димитров – е просто една ходеща енциклопедия, след която тичам с тефтер в ръка.

5.Макар че си в началото на своя професионален път, коя е ролята за която мечтаеш? Кой е персонажа, който най-много те изкушава да изиграеш?

– Често се питам същото. И отговорът, до който стигам е винаги един и същ – има още много хляб да изям (и под хляб разбирайте непрочетени пиеси) преди да открия Ролята. Иначе първото, което ми изскача винаги е Саломе от едноименната пиеса на Оскар Уайлд (какво съвпадение… ). Кандидатствах в НАТФИЗ с неин монолог и от тогава в мен остана известен глад към ролята.

6.Как се породи интереса ти към театралната сцена?

– София Карастоянова –  мама Фия, жената, създала Театрална група „Палечко“. Бях първи клас. София влезе в класната стая и ни разказа за магията на театъра, за това, че и ние можем да бъдем част от тази магия. Имах чувството, че гледа право и единствено в мен, докато говори. Сигурна съм, че съучениците ми са чувствали абсолютно същото за себе си – Фия има способността да те накара да се почувстваш единствен и неповторим в тълпата от хора. Повече не ми трябваше. На другия ден вече бях в залата, готова за репетиция. София не ни беше излъгала – магията наистина започна… И продължава вече 16 години. Естествено, тя не е единствената виновна за пожара-любов, който се разрази в мен тогава. Тя запали огъня, но поддръжката на пламъка дължа и на още един човек – Атанас Жеков – Кроко. Кроко е режисьор в ямболския театър (вярвам, че като такъв се е доказвал не веднъж пред публиката, за това и няма нужда да задълбавам в представянето му) и настоящ ръководител на „Палечко“. Огромна част от театралната си култура, а също така и от успехите си, дължа именно на тези двама души. Фия, Кроки – Благодаря.

7. Мнозина ямболци те познават, теб и цялото ти семейство, но има и такива, които ще се срещнат с теб за първи път чрез този разговор. Как би се представила?

– Оставям читателите сами да си направят изводите от казаното до тук. Мисля, че достатъчно говорих за себе си, а по принцип не съм особено разговорлива на тази тема. Така че, благодаря ви за вниманието. Очаквам ви в театралния салон, където заедно да случим магията, за която толкова често споменавам… С още по-голямо нетърпение ще чакам тези от вас, които не вярват в нея.

Успех!

А Марца може да гледате още на 16 ноември от 19:00 часа в залата на общината в „Опечалена фамилия“.

Краси Харутюнян