Христо Доков: Работя това, което обичам

14-12-2016

Христо Доков е актьор, познат вече на ямболската публика от ролята си в спектакъла на Драматичен театър „Невена Коканова“, Ямбол – „Всяка сряда от пет до седем“. Още с първата си роля направи впечатление на любителите на театралното изкуство със своя талант, достоверност на сцената и лекота при изграждането на образа. Христо Доков е едно от младите лица на ямболския театър.

– Една година си част от актьорския състав на ямболския театър. Как се чувстваш и какво ти дава работата с колегите на сцената и извън нея?

-За изминалата една година, имахме десетки успешни турнета из цяла България със спектакъла „Всяка срядаот пет до седем“ . Работата с колегите ми дава спокойствие, усещане за професионализъм и партньорство. Отделно от сцената, в тяхно лице срещнах много нови, верни приятели. Хора, на които може да се разчита!

– Театърът е магия, до която малцина имат възможност да се докоснат изцяло. Как беше запленен от тази магия?

-Наскоро, четох проучване в което се казва, че 3-4 % от човечеството в световен мащаб, работят това, което обичат и ги прави щастливи. Радвам се, че съм от този процент хора! Когато завършвах гимназия, си казах, че ако уча висше образование ще бъде актьорско майсторство и нищо друго. Минаха 3 години от завършването на гимназията. Явно съм оставял момента да назрее. За това ми помогна и великата Татяна Лолова. Няколко месеца преди да кандидатствам, я срещнах след едно нейно представление. Поздравих я, поговорихме си и тя „допълни картинката“, така да се каже, а веднъж докоснеш ли се до тази Магия, то е завинаги!

– Може би малко са хората, които знаят, че ти имаш и още едно интересно умение. Ще ни разкажеш ли за него?

-Да. Аз съм професионален илюзионист от 16 години. Мой учител и ментор е Боби Шоу. Горд съм с двете си първи места на Европейския шампионат по Магия, провел се в София през 2008 г. и с редица други награди, разбира се!

– В момента репетираш в спектакъла „Идеален съпруг“. Поверена ти е централната роля. Това предизвикателство ли е за теб?

-Да. На мен е поверена главната роля. И съм сигурен в успеха и в оправдаването на заложеното към мен доверие! Разбира се, че е предизвикателство. И то голямо! За първи път ми се случва, да изграждам, на наш език казано „гръбнака“ на спектакъла, което носи със себе си огромна отговорност! Радвам се, че ми се случват нови неща. Все по-големи предизвикателства. Безценен опит!

– Трудно ли се изгражда един театрален образ?

-Много е индивидуално за всеки отделен персонаж! Аз се уча да свеждам трудностите до минимум. Това става, когато се работи на стъпки, когато имаш ясно разчетен текст, когато видиш до колко се припокриваш с персонажа си, до колко не, когато е изяснена взаимно с режисьора крайната цел. Тогава, започва да се работи за постигането на тази цел. Разбира се, има своите трудности!

– Ямболската публика се слави като една от най-подготвените и с високи изисквания към актьори, режисьори и сценографи в страната. При първата си среща с ямболската публика оправдаха ли се очакванията ти от приема й?

-Благодарен съм на ямболската публика за посрещането, което имах! Преди първия си досег и обмен на енергии с нея, исках да съм изчистен откъм очаквания. И точно заради това, бях толкова впечатлен от отношението, от културата на публиката към театралното изкуство. От това, че виждаш едни хора, за които това е празник, че тези хора имат нужда от това. Както е било и преди много, много години!

– Ако трябва да характеризираш себе си с три думи, кои ще са те и защо?

-Щастлив – защото работя това, което обичам! Напук на всички трудности! Отговорен – защото според мен това е начина нещата да се случват и да се печели доверие у хората. И колкото повече хора мислят в тази посока, толкова по-добре ще е за всички ни!Добър – защото се старая да помагам с каквото ми е по силите, ако не мога – да не преча!

Успех!

Краси Харутюнян