"Пореден успешен гастрол в София"

Антония Каракостова

Артистите от Ямбол показаха на сцената на Сатиричния театър "Цената на истината" от Стефан Цанев, а във Военния театър изиграха "Сватовницата" от Торнтън Уайлдър. Изненадващо добрата продукция има в София своите почитатели, и то почти без реклама, при отсъствието на афиши, даже в театрите, където играха. Салоните бяха пълни и на двете представления. Но това коства много на трупата. След всяко представление по-голямата част от нея се връща в Ямбол поради липсата на средства за нощувки. Иска се огромна себеотрицателност и влюбеност в мисията, която театърът носи, за да се осъществява тази дейност не само в София, но и при турнета из страната. Тази апостолска посветеност е доказателство за ново възраждане на българското театрално изкуство. Ямболският театър има сериозни творчески традиции в миналото, върху които днес артистите му стъпват и ги развиват. Днес Драматичен театър "Невена Коканова" има състав от около 30 души. Цяло чудо е, че при поредния си традиционен гастрол в София тази малка трупа създава заразително, въздействащо и сериозно изкуство.
В "Цената на истината", в интересната концепция на Мартин Киселов, последователно са включени две пиеси на Стефан Цанев, разделени с антракт - "Последната нощ на Сократ" и "Другата смърт на Жанна д'Арк". Жанрово авторът определя първата като "народна комедия", а втората като "народна легенда". И двете са близки по своята структура, парадоксални и неочаквани разкрития, неизбежната трагедийна съдба на ярката личност, осъдена на смърт и безсмъртие.
Мартин Киселов споделя в интервю на Вилиана Семерджиева (в. ДУМА, бр. 262, 13.11.2015 г.) първоначалната идея за спектакъла си по текстовете на Стефан Цанев, с чието разрешение и благослов се осъществява и тяхното съвместно съществуване на сцената. Текстовете и преди, и сега звучат опозиционно на реалността, в която живяхме и живеем днес.
В режисьорската визия "вечната килия" при "Сократ" освен затвор е и ателие на скулптор, а при "Жанна" е и сценична площадка, на която тя репетира текст, връчен й от инквизиторите и търси естественост и органика. А Пазачът/Палач и в двете пиеси е подчинен изпълнител на чужда воля - на овластена човешка общност. Той е част от консервативна система, която съди и осъжда, защото се бои от промяна. Искрен е, когато между другото признава, че се упражнява да не мисли.
Костюмите и сценичното пространство, в съгласие с режисьорското виждане, са успешно решение на Пламена Дичева. При "Сократ" в черната кутия на сцената има леко издигната площадка, каменен портал и решетеста заключена затворническа врата. Наоколо са разпръснати отломъци от скулптури - ръка с вдигнат показателен палец, мъжки торс, завита с покривало глава, отделно крак. Не е ясно дали тези отломъци от антични статуи са дело на Пазача/Палач, или са арестувани творения на Сократ, занимаващ се с изкуството на скулптора и ученик на Фидий. На пейка лежи също нещо като статуя, загърната в бяло покривало. Оказва се, че не е статуя, а спящият Сократ.
Чудесният спектакъл на Мартин Киселов започва с бесен ритъм и комедийна визия, диктувани от Пазача/Палач на Красимир Митов - сгърчен, приведен, приличащ на Квазимодо. Той стремително внася наръч от отровния бучиниш и започва да го счуква в дървен хаван. Статуята, загърната с покривало, се съживява от шума на Пазача/Палач и в просъница изрича името "Мира". Подигран е от будителя си, че в последната си нощ, вместо да мисли за смъртта, мълви името на любовницата си. Сократ на Димитър Димитров се разсънва и стоически спокойно иска чашата си с отрова.
Този Сократ от ямболския спектакъл без натрапване на философските си възгледи, а само чрез силата на духовитите си въпроси, чрез иронията в закачливата си логика принуждава своя Пазач/Палач волю-неволю да разсъждава. Хуморът и иронията на Д. Димитров като Сократ при закачливите му въпроси за демокрацията преминават в сарказъм и сатира в монолога му за Аристофан, съчетани с болка за таланта. Той има духовната сила да преобрази дори и физически опонента си. И в режисьорската визия Пазачът/Палач постепенно се изправя, изоставя карикатурната си сгърчена стойка. Уеднаквява се и по самочувствие и външен вид като дрехи със Сократ, но остава непреодоляна вътрешната му матрица на школуван Палач.
Режисьорската визия и актьорското изпълнение никъде и с нищо не накърняват човешката значимост на Сократ, който се бори да се освободи драматично, трагедийно дори от това да бъде палач, даже в миговете, когато Палачът насилва жена му Ксантипа. Болката, унижението, драматичното изживяване при Д. Димитров са съчетани с гнева от безсилието.
Силен акцент в спектакъла е монологът на Ксантипа, изпълнена от Цветелина Кънева. Монолог и саркастичен, и драматично гневен срещу фалша на човешката цивилизация, където всяка безспорна ценност се превръща в своята противоположност. Актрисата го изпълнява, застинала като антична статуя, между смаяните Сократ и самообявилия се за Сократ - Палач, които възторжено преоткриват могъществото на духа й.
В "Другата смърт на Жанна д'Арк" "вечната килия", търсена от режисьора, се превръща в сценична площадка, под която са струпани античните отломки от статуи от "Сократ". Палачът е същият - Красимир Митов: стремителен, неподозирано бърз, еднакво фанатичен в ритмично повтаряната фраза "Смърт! Да живей!"
Жанна репетира текст, връчен й от инквизиторите, за това, че се отрича от деянията си. Изпълнява ролята младата артистка Петя Бойчева, завършила НАТФИЗ при Снежина Танковска. Тя недоволства от постигнатото, повтаря, за да прозвучи по-искрено. Следва указанията, опитва се да пълзи на четири крака, старателно се упражнява, но и расте съпротивата й. Според дадените й инструкции тя трябва да целува краката на инквизиторите си. Това ражда силен протест в душата й, макар че опитва да целуне краката на Исус от дървения кръст, безпомощно осъзнава, че другите крака няма да целуне.
Интересна в режисьорското решение е появата на Господ в изпълнението на Вълчо Янев. Той по дрехи прилича на столичен клошар, загърнат в прокъсано одеяло. Вълчо Янев създава един уморен, тъжен и самоироничен Господ. Когато е усетен от Палача, той бяга и се крие сред залата с публика. Ненадейно излиза иззад кулисите, щом Жанна е застрашена от изнасилването на Палача, за да му отнеме "мъжкото достойнство". Той сякаш проверява човешките качества на Жанна. А парадоксалното е, че Жанна не е Жанна. 
Жанна се обръща към зрителите със своето решително и храбро "Не се отричам" в името на "легендата" за Жанна д'Арк и по това решение ги превръща в народа на Франция. А този спектакъл, изигран във фаталната нощ на петък, 13-о число, придоби нов, допълнителен смисъл и трагика, когато след него чухме по новините за атентатите в Париж.
Второто представление, което показа в София ДТ "Невена Коканова", бе "Сватовницата" от Торнтън Уайлдър - американска комедия на ситуациите, искрящо весела, заразително смешна. Тя е в основата на популярния мюзикъл "Хелоу, Доли", но режисьорката Дияна Радева се връща към оригиналния текст на Уайлдър. Сценограф отново е Пламена Дичева с нейната изобретателност с минимум средства да направи нещо стойностно. Две думи за Дияна Радева. Тя е не само режисьор на този спектакъл, но и драматург на театъра, насочващ репертоара му, и мениджър на колектива. В постановката участва почти целият актьорски състав воглаве с директора Михаил Лазаров, който играе възловата роля на милионера Хорас Вандегелдър. Мисис Доли Леви се играе от Петя Бойчева, която видяхме в "Жанна". Тук тя разкрива други качества на таланта си, както и познатият ни от "Цената на истината" Красимир Митов, за когото не бива да не споменем, че е ученик на Стефан Данаилов. В тази пиеса играят всички млади актьори и почти всички от останалите. Това е още едно свидетелство за осезаемото обновяване на състава, както и за пълнокръвното и равностойно сътрудничество на всички в екипа.
Спектакълът има красиво пластично решение не само при колективните танци, но и в диалогичните сцени, където ритмичната игра с бастун, чадър или бръснарско ножче, с особени, щури приплъзвания в походката и почти балетни стойки и скокове радват окото. За това визуално решение голямата заслуга е на Юлияна Томова. Пластичното и танцово решение е в съгласие с режисьорския прочит на комедията.
Ямболските артисти заслужиха уважението и възторга на софийската публика. До нови срещи!

Красимир Митов и Димитър Димитров в сцена от "Цената на истината"

Михаил Лазаров и Петя Бойчева в "Сватовницата"
Снимки Красимир Стойчев