"Режисьорът Владо Петков: Впечатлен съм от ямболската публика"

На 7 декември предстои последната за тази година премиера на ДТ“Невена Коканова“. Пред ямболска публика ще бъде поставена пиесата на Валентин Красногоров „Всяка сряда от 5 до 7“. Дни преди премиерното представление разговаряме с режисьора на спектакъла Владимир Петков.

 

  • Г-н Петков, за първи път поставяне пиеса в Ямбол. С какви очаквания дойдохте тук и оправдаха ли се те?
  • От доста години сме в преговори с ямболския театър, но ето че му дойде времето да работим заедно. Дойдох с нагласата, че ще работя в един театър, където има сравнително силна театрална трупа. Никакви други очаквания. Аз познавах играта на актьорите от десетките спектакли, в които съм ги гледал. Но няма да пропусна да кажа, че съм приятно изненадан и очарован от всичко, което намирам тук в Ямбол – топлата атмосфера в театъра, в града. Тук може би е мястото да кажа, че ямболският театър се държи на доста добро професионално равнище. Има си своята публика, от която също много приятно съм впечатлен. Имат държание на истинска театрална публика. Нещо, което не се среща често. 
  • Всяка сряда от 5 до 7″. Защо точно това заглавие?
  • Руската драматургия  е близка до нашите нрави, обичаи, мислене. Избрах тази пиеса от една страна защото е комедия стигаща до фарс, а от друга страна заради темата, която е много актуална – да търсим смисъла на нашето битуване. В днешно време повечето хора ей така, защото животът им е скучен, а работата тъпа, се хвърлят към други неща. Правят го заради празнината, която изпитват. Опитват се да я запълнят, за да направят живота си по-весел, по-цветен, по – радостен. В крайна сметка пак се стига до същия финал – не осъзнаваш битието си. В този смисъл пиесата дава отговори. Героите осмислят ежедневието си по един доста щекотлив начин  – с изневери, алкохол, лъжи. Пиесата поставя едни социални проблеми, пречупени през личното и показани чрез комичното.  За пиесите на Валентин Красногоров е характерно това, че поставят  дълбоки социални проблеми, погледнати през призмата на иронията и фарса. Това са философски пиеси.
  • Какво е основното послание, което искате да отправите към публиката?
  • Да се опитаме по малко по-смислен начин да живеем живота, който ни е даден. Не винаги най-лесното е най-смисленото.
  • В ямболския театър играят много млади и по-опитни актьори. Това ли е най-добрата комбинация?
  • В един театър трябва да има всякакви актьори. Различните поколения носят различна идеология, различна визия за начина на игра. Работата на режисьора е да настрои всички, за да засвирят като един строен ансамбъл. В тази постановка има повече млади актьори, има и дебютант. Мога с удоволствие да споделя, че целият репетиционен период премина изключително приятно. Да не казвам голяма дума, но нямахме трудности с изключение на студената зала.  Разбираме се чудесно, всички работят  професионално и добронамерено. За мен беше един приятен процес и вярвам, че и крайният резултат ще се хареса на публиката.

Краси Харутюнян