Какво легендарно и магнетично име, очаровало години наред поколения български зрители. Недосегаема за публиката и близка с хората, веднъж спечелили сърцето й, тя щедро даряваше своята любов и талант и на едните, и на другите. Само на седемнадесет години Невена започва бляскавата си артистична кариера през 1956 година на сцената на Ямболския драматичен театър.
"Беше през август и валеше силен дъжд", спомня си помощник-режисьорът по онова време Славчо Георгиев. Едно босо девойче измокрено до кости, с прилепнали от дъжда по лицето коси, притискайки до себе си сандали и малка чанта, пита: "Чичко, къде е театъра?". Невена изкачва каменните стълби на входа на театъра и стъпва на сцената. Дали е усещала на къде ще я отведат тези горещи стъпала? "В театъра тя все забравяше да затваря вратите", спомня си още чичо Славчо. "Беше луда глава".
На 17 години играе в "Ромео и Жулиета" отново боса, така както за първи път влиза в храма на театъра. И до днес нейната любима ямболска публика, както тя самата я наричаше, я помни като "Босата Жулиета".
"Невяна беше едно мило дете" ми каза деветдесетгодишната г-жа Зоя Банева, от 1948 година главен гардеробиер в театъра. "Много обичаше да стои при нас, хората, които сме около сцената. Сядаше в нашата стая и рисуваше картички за празниците. Пращаше ги на приятели и близки".
В Ямбол Невена получава и първата си покана за участие в киното от Янко Янков за филма "Години за любов". Това заглавие, като че ли беляза същността на нейния творчески път в киното и театъра. Години за любов!
А с колко любов много хора в Ямбол си спомнят за Невена. Какво е казала, как е погледнала, дълбокият глас, жеста, усмивката. Само при споменаването на нейното име, лицата на хората грейват, други плачат от радост, че са имали щастието да я срещнат на улицата или са я гледали на сцената.
Невена умееше да внушава на колегите си самочувствие, потребност и значимост, от сценичните работници до артистите. Даряваше ни с уважение и съчувствие, искаше да знае за нашите болки и тревоги. Беше научила, че шофьорът на театъра Иван (по прякор "Шилото") е болен. Тогава отишла до неговата къща да го види, но вратата била заключена и тя оставила бележка. Леля Ганка, перукер в театъра и съпруга на Иван, ревниво пази тези кратки редове.
"Шило, разбрах че не си добре и дойдох да те видя, но за съжаление нямаше никой! Въпреки това се зарадвах, че те няма, значи не си зле! Много те обичам! Невена".
Нашият колега Христо Дерменджиев трябваше да се оперира от сърце. Невена сама уреди операцията при проф. Чирков и почти всеки ден, до изписването на Христо от клиниката, ходеше на свиждане. Той ми е казал: "Благодарение на Невена и проф. Чирков живея втори живот".
При гастролите на Ямболския театър на сцените на софийските театри, Невена винаги идваше да ни гледа, усмихната поздравяваше всички и ни даваше кураж.
През 1988 година Невена дойде в театъра за участие в пиесата "Любов под брястовете" на Юджийн О`Нийл в ролята на АББИ. Наскоро Вержи, шивачката на театъра ми разказа: "Имаше благ характер и голямо сърце. Все ме успокояваше "Вержи, аз не съм капризна, капризна съм само към тези, които не искат да ме чуят." Наричаше ме "чаровнице моя!" Искаше да си почива от репетициите при мен в шивалнята. Един ден ми каза: "Влюбих се в теб, защото твоя и моя характер си допадат. И ти като мен не допускаш всеки до себе си, но допуснеш ли някого - оставаш му вярна докрай!". А колко много обичаше бели хризантеми...
Дойде премиерата на "Любов под брястовете". Всички имахме усещането, че предстои голям празник в театъра. Угаснаха прожекторите и действието започна. Когато излезе, публиката дълго време не й даваше възможност да говори. Ръкопляскаше! Невена имаше невероятно обаяние на сцената. Зрителите в залата ту притаяваха дъх, ту бурно реагираха. тя ги водеше и те й вярваха. След дългия поклон, цветята и приветствията, тя пристъпи сама напред, помоли за тишина и развълнувано каза: "Това е най-скъпата за мен сцена. Оттук ми тръгна всичко... " После коленичи и я целуна.
С "Любов под брястовете" Невена изигра 147 представления в Ямбол и страната. Успехът беше изключителен.
Година по-късно, колегата, който й партнираше в ролята на ИБЪН напусна театъра. За няколко дни трябваше да вляза в представлението. Така се случи, че "моята премиера" стана в град Любимец. Как съм играл, нищо не помня, освен последните реплики: "Обичам те Ибън", обичам те Абби! Слънцето... Хубаво е, нали?"
Залата станала на крака, ръкопляскаше и викаше "браво". Аплодисментите бяха най-вече за Невена. Тогава тя вдигна ръка и залата притихна.
Изведе ме на авансцената и каза: "Тази вечер моят млад колега игра за първи път в това представление. Днес беше неговата премиера"!
Едно от най-интересните за мен преживявания, беше поклона. Той се превръщаше в представление след представлението. Публиката станала на крака ръкопляскаше и не ни пускаше. Невена се покланяше първо сама, после целуваше дяволито Кебът (Груди Кадиев), прикривайки целувката с ръка. След това целуваше и мен по същия начин, после извеждаше актьорите един по един и заедно се покланяхме, коленичеше, притискайки гърдите си с ръце, после пак целуваше Кебът... А зрителите ръкопляскаха, ръкопляскаха... И това се случваше на всяко представление, на големи и малки сцени 147 пъти!
Талантът не се учи, не се възпитава, той е дар от Бога! Благодарим ти НЕВЕНА!
Михаил Лазаров
