Казват, че неразказаните истории тежат като бреме. Спектакълът е създаден по текстове-предания, останали в българския митологичен светоглед за времето, когато имало много змейове, а „неминалите“ Лазарица моми биват залюбвани от тях.
Разказ, в който въпросите са повече от отговорите, в който чувствата крещят толкова силно, че заглушават разума, а хората трябва да свикнат да живеят с хаоса. „Имаше ли нещо истинско?“...
Опит да се прогледне отвъд, там, където е сънувано, спомнено и действително, с помощта на техниките на конвенционалния и съвременен танцов театър.
Една своеобразна метафора на живота, където чувствата надделяват над логиката. Едно пътуване през сенките на Тоя и Оня свят.
Режисьор
Сценография
Костюми
Музика
